ИСТОРИЯТА НА ТОМ БОУЕН

Том Боуен

Том Боуен


Томас Амброуз Боуен
(1916 – 1982)


e роден на 18 април 1916 г., трето дете и единствен син на Уилиям и Нора Боуен. Има три сестри – Нора, Беатрис и Агнес.
Родителите му са се преселили в Австралия от Уувърлхямптън, Англия, около 1910 г. Баща му е бил дърводелец. Те се уста-новили в Брунсуик, околностите на Мелбърн и Том вероятно е роден там. Като млад Том Боуен е искал да практикува медицина. Баща му е бил работник и не е могъл да даде на децата си високо образование. Поради това Том, след завършване на училище станал чирак дърводелец.

Том се оженил за Джеси МакЛиин през септември 1941 г. и семейството се преместило в Джиилонг. Имат три деца. Джеси страдала от астма и често била хоспитализирана. Том някакси започнал да помага на жена си да преодолява страданието си с няколко уникални процедури и Джеси получила значително облекчение. Тя вече не се нуждаела от лечение и благодарение на метода на Том повече не стъпила в болница.

В края на 30-те и началото на 40-те години Том успешно водел Клуба на момчетата при Армията на Спасението в Джиилонг. Той тренирал момчетата на различни спортове, упражнения и гимнастика. Той самият бил добър спортист и обичал плуването.

Интересувал се от колоездене и бил съдия по крикет. Играел и хокей на трева. В спортните среди скоро всички научили, че Том има свой метод да помага при травми. И докато все още работел като дърводелец през деня, той започнал да работи и през нощта в къщи, помагайки на хора със здравни проблеми. Том продължил да усъвършенства своята техника и в началото на 60-те взел важно решение – да започне самостоятелна работа. Започнал практика в дома на Рене Хорууд, която му давала бизнес съвети.

Том Боуен

Той започнал да помага на хора с проблеми в гърба, астматици, с други оплаквания. Скоро имал толкова много клиенти, че се наложило да наеме много по-голяма клиника.

Имал изключително натоварена практика и оказвал значителна помощ при спортни травми, душевни, емоционални, мускулно-скелетни състояния и на инвалиди.

След натоварени утринни сесии той продължавал и следобед, приемайки все по-нарастващ брой нуждаещи се от помощ. Късно вечер и през нощите правел домашни посещения. Преценено е, че той е работил със средно 14 пациента в час; две или три сесии са били достатъчни за „поправката” на един клиент.

Всяка събота клиниката е била отворена за безплатно лечение на инвалиди. Помагали са му двама от неговите ученици.

Винаги е имал „отворени врати” за страдащи от астма и за бременни, макар че те не са били голям процент от неговата клиентела. Много често се е отзовавал посред нощ да облекчи страдащи от астма по домовете им. Според дъщеря му Пам, ако баща й е срещал хора в отчайващо състояние или деца, нуждаещи се от специални грижи, той е бил най-отзивчивия човек. В този етап на своята кариера той би могъл да направи много пари, но това не е бил неговия приоритет. Добре че е имал някой до себе си да се грижи за неговите финанси.

Това което Том е правил за хората е била най-голямата му награда!

Том е бил силно ангажиран с местния футболен клуб и е добре известна неговата практика да стои на работа докато и последния футболист не си тръгне.

Макар, че Том няма официално здравно обучение, той става всепризнат терапевт, регулярно лекуващ повече от 13 000 пациента годишно. Тези цифри са потвърдени през 1975 г. от изследване на правителството на Виктория върху професионалистите по лечебни грижи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s